Здравей, .......
това е писмото ми до теб – писмо, което ти никога няма да получиш....
Сигурно ще ме помислиш за луда, но имам нужда да излея чувствата си някъде. Иска ми се да ти ги кажа лично, но трябва да мълча..... а колко ми се иска да изкрещя всичко и да ми олекне. За съжаление не мога, не трябва. Ти си ми по-скъп, приятелството ни ми е по-скъпо. Ще мълча !

В началото всичко започна на шега. Помниш нали ? Нееее, ти помниш как се опитваше да свалиш едно непознато тогава за теб момиче на рождения ден на един познат от блока. Това, което аз помня е малко по-различно. Да ти разкажа ли ? За първи път ми направи впечатление на едно наше посещение на Звук и Светлина. Беше застанал точно зад мен и разказваше историята свързана с Царевец. Помислих си : „ леле колко увлекателно разказва .... кой ли е този зад мен? ... я да се обърна и да видя.... ” До този момент , а и до въпросния рожден ден не знаех кой си и как се казваш. За мен беше просто един познат на мой приятел. Даже в кафенето след това не спрях да те оглеждам тайно. После разбира се ти като кавалер ни закара до общежитията ( а знаеш, че аз не се качвам при всеки ) и чак тогава разбрах от моята приятелка името ти. Е, не че го запомних.....
Разбира се като по-отворена аз те намерих във фейсбук и даже се бъзикахме преди рождения ден, но ти сигурно и това не помниш.....

Знам , знам нямам право да ти се сърдя за нищо все пак аз бях тази, която провали всичко, или поне аз виждам вината в себе си. Къде ли ? Колко пъти се опита да ме свалиш? Дааа първо с цветето от салфетка и снимката. После с няколкото покани за филм, една за преспиване при теб, аааа и да не забравяме опита ти за целувка в дискотеката. Не си спомняш ? Нормално вие момчетата не запомняте всеки малък детайл, който за нас е бил от огромно значение. Аз помня, даже помня много добре. Но каква глупачка съм била да вярвам сляпо в любовта и предаността към тогавашния ми приятел, че да не ти позволя да ме доближиш. С времето ти се отказа да опитваш и напълно те разбирам, аз бих направила същото..... И знаеш ли не съжалявам нито за миг, че приех предложението ти да бъдем само приятели, които пряват секс от време на време. Тогава , за онзи момент и за мен и за теб това беше най-доброто. Аз бях прекратила близо 2 годишна връзка и не исках нищо сериозно толкова скоро, а ти.... е, за теб не знам явно си имал някаква причина.

Ако си стигнал до тази част на писмото ми сигурно вече се питаш защо по дяволите ти пиша и губя ценното ти време.... Искам да ти кажа само едно нещо, за което съжалявам. Нещо, което вече 3 години не мога да преглътна и да си простя..... Съжалявам, че когато дойдох да ти призная чувствата си и ти не откликна на тях не събрах смелост да си тръгна от стаята и живота ти... още тогава, още на мига! Но както казват хората не мога да върна времето назад и да променя нещата, затова с последните редове искам да ти опиша какво чувствам към теб.

Знаеш ли какво е се събуждаш и да заспиваш с мисълта за един единствен човек. Усмивката ти да зависи от това дали си го видял днес и ако той е добре тогава и ти да се чувстваш добре. Знаеш ли какво е да плачеш всяка вечер, защото знаеш, че не можеш да кажеш на този човек, че ти липсва и че той е всичко за теб. А знаеш ли какво е да обичаш, да обичаш до болка в буквалния смисъл на думата. Болезненото чувство че обичаш и искаш да го кажеш и покажеш, а да не можеш.

Поварвай ми не те виня. Донякъде даже те разбирам. Ти също си бил наранен от човек, на който искрено си вярвал. И аз знам какво е да те наранят, целият ти свят да се срине, но това не успя и никога няма да успее да ме спре да вярвам в любовта и искрено се надявам един ден да я открия. На теб ти пожелавам същото – да намериш момичето, което да те обича поне наполовина на това, което аз те обичам. А аз те обичам много!
Сладки сънища, мили мой принце !


С обич, жена ти !