„- Защо си толкова убеден, че ще ме видиш отново, животът може да не ни срещне пак, след години, ти можеш да си на единия край на света, а аз на другия, можем да се озовем и в един град, но ти да минеш по десния тротоар, а аз по левия, взирайки се във витрините, претрупани с шоколад.
- Единственото, което знам е, че винаги срещаме отново хората, които сме обичали преди, виждаме ги..поне още веднъж.
- Ти и аз ще се намираме във всеки живот, нали?
- Ще бъде трудно, не обещавам, но ще те търся във всеки следващ живот, да, в някой не ще те намирам, но пък в други ще бъдеш любовта на живота ми..”

Прочетох тези думи наскоро и от тогава не ми излизат от ума. Силно вяврам, че в тях се крие доза истина, а не са просто поетична измислица. Но защо да чакам някой следващ живот, за да те среща отново. Не, не искам! Животът сам по себе си е достатъчно сложен, че да го усложняваме и ние. Макар и да беше кратко времето, което успяхме да прекарахме заедно на мен ми стигна, за да разбера това, което ми беше нужно. Казват, че човек разбира какво има чак когато го загуби и наистина е така. Едва след раздялата аз осъзнах нещо много важно – „Обичам те”. И щом винаги срещаме поне още веднъж хората, които сме обичали аз ще те чакам. Искам те в този живот! Все пак ти си ЛЮБОВТА на живота ми! Искам те, но те искам сега и завинаги!