Случвало ли ти се е да има момент когато просто искаш да направиш нещо спонтанно, нелогично, безрасъдно. И аз имам такива моменти. Обикновено в такъв момент се сещам за ТЕБ и в мен се заражда адско желание - желание просто да вдигна телефона и независимо от това, че часът е 01:11 след полунощ да ти се обадя. В следващия момент обаче се възпирам, за жалост разумът пак надделява: " Какво ще му кажеш? Какво ще си помисли той за теб?" Ако просто имаше начин и времево пространство да събера смелост и да застана очи в очи с теб щях да се опитам да ти обесня. Да ти обесня как имам нужда просто да ме прегърнеш и да ме накараш отново да се засмея с глас както само ти умееш. За мен даже мисълта, че съм те имала ми се струва нереална. Как и с какво съм успяла да впечатля толкова невероятно хубаво и добро момче като теб. Дали всичко между нас не е било просто поредният хубав сън, от който някой нагло ме е събудил. А само като погледна в дълбоките ти кафяви очи и всеки спомен, всеки твой жест и дума оживяват пред мен. Искам пак да си бъдем двамата и пак да бъдеш само моето момче. Искам да ти кажа всичко това, да вдигна слушалката и да ти го кажа незавимо какво ще си помислиш, но страхът ме е стиснал за гърлото и не мога да изрека и дума. Лягам пак в самотното легло и се надявам и тази нощ като повечето досега да се появиш в сънищата ми и поне там мечтите ми да се превърнат в реалност.

М.Л.