До къде води той? Или най-напред откъде започва всичко?
Един прекрасен ден се запознаваш с момче. На пръв поглед той не е нищо особено или е красив. Това не е от голямо значение. Допада ти характера му, а може би това,че за момента, е нещо ново, различно. Излизате на кафе, сваляте се и кръга започва да се върти.Заслепена от вниманието, което ти обръща, от милия му все още характер се влюбваш. Мислиш си, че цял живот си чакала точно него и тази любов.Времето лети неусетно, минава месец, два и дяволът се пробужда в него.Чак сега проглеждаш за нещата, които е трябвало да прозреш в началото. Кроткото и добро момче, което правеше всичко, за да ти угоди, сега ти вика, затваря ти телефона под носа и те третира като парцал. Боли те, наранена си, НО си влюбена. Чувала си от хората,че по-мъдрият отстъпва и се извиняваш за неговите постъпки, за да се сдобрите. Вярваш, че е само временно и той пак ще е твоето момче, това с което се запозна, но Не.... Дали от времето прекарано с него или е някава измама, но ти не само че се влюбваш, даваш му и сърцето си. Сега вече той изцяло те владее. Осъзнавайки властта си над теб, той става като малко дете нетърпеливо да отвори подаръка си, което разкъсва красивата опаковна на хиляди парченца. Време е да нанесе и първия си удар, върху твоето вече принадлежащото му сърце. Изневерява ти. Лъжата е неговото прикритие.За разлика от нея гузната му съвест го издава. Колкото и добър лъжец да е, идва момент в който той започва да се държи нервно без особена причина. Питаш го. Той даже не отрича. Болка - силна и пронизваща преминава през сърцето ти. Силен плач разтърсва цялото ти тяло, плач нестихващ до късно през ноща.Мислиш си : “Това е! Край! Не мога вече! Няма да му простя! “ . Минава седмица. Седмица в която той е пак момчето, с което се запозна – твоето момче.Прощаваш му за пореден път, с уговорката да е и последен. Едва ли. Ти даже не подозираш каква сила си му дала.Да, точно с тази прошка унищожи и последната му капка уважение към теб. Вие сте заедно или поне така се води. Излизате, целувате се, прегръщате се, но това сякаш е само игра,игра за пред другите и пред самите вас.Скучното иначе ежедневие понякога се прекъсва от проблясък, миг на искрената и чиста любов помежду ви. В тези мигове говорите за вас, за бъдещето ви заедно, как ще създадете семейство, деца. После пак монотонност. Редят се изневери, скандали, прошки,раздели,събирания.И двамата искате всичко да свърши сега и завинаги, но когато се стигне до там никой не слага край. Нова криза. Разбираш, че сега в живота му има и друга. Поредният силен срив за теб. Сама си вече седмица.Броиш дните, часовете, минутите, секундите, изобощо времето, което той сега прекарва с нея. Оставя те пак сама, този път сигурно е заминаги. Не! Скоро пак се появява, успява да те залъже с чертите от характера си, които ти обожаваш. Той е твоята най-голяма слабост. Пак, отново ти си с него.Да, сега си втората, другата, а може би първата. Не знаеш. Това знае само той. Така живееш година. Една година, която преобръща живота ти на 360 градуса. Същевременно най-хубавата и най-лошата ти година. Ето че идва и денят на страшният съд. Въпреки всички изневери, това е даже още по-страшно. Тя, другата е бременна. И то не от кой да е, а от любовта на ТВОЯ живот. Сега вече няма измъкване от този лабиринт. Объркана си, изпадаш в нервна криза и знаеш, че краят е близко. Не, не краят на връзката ви, а твоят край. Онзи, който ще те сгромоляса психически и физичеси. Молиш се всичко да е само един лош сън, но отваряйки очи всяка сутрин осъзнаваш, че не е. Животът ти се превръща в филм на ужасите, от който няма измъкване, просто защото този филм не свършва. Знаеш, че трябва да направиш нещо, този път трябва.Но какво ПОДЯВОЛИТЕ какво? Сега си пак сама с мислите си и в тях пак е само той. Въпреки, че ноща одавна е паднала и те сигурно тихо и кротко спят с очакваното дете, ти се молиш. Молиш се за един миг.Само толкова ти трябва, за да го обичаш пак като за последно. А утре...... ще се стопиш заедно със спомена, че някога те е имало...........