Събуждам се от някакво странно чувство. Усещам болка незнайно защо. Поглеждам календара и разбирам. Днес е …(дата )… На пръв поглед ден като всички други. Не е празник - нито обществен, нито личен. За мен обаче този ден е особен. Не, не е специален. Напротив иска ми се да не бе идвал този ден. Просто съдбата се подигра с нас - двама млади, двама все още влюбени. Днес трябва да направя самообийство. Ще кажеш как така да направиш? Човек или се самоубива, или го убиват. Е да, но в случая аз
ще се самоубия. Или да бъда по-точна ще убия част от мен. Най-хубавата част. Да, знам че никой човек не го прави, защото иска. И аз не правя изключение. Просто така трябва. Четейки това едва ли ще ме разбереш. Разделям се с теб, човекът когото обичам.Всеки в живота си преживява поне по една раздяла, било то с близък, роднина, приятел заминаващ някъде или както в моя случай с любим човек. Приключването на връзка е поради много причини, незамивимо колко значими са те.Най-основателната обаче, винаги си остава това, че един от двамата в дадената връзка спира да обича другия, или поне не го обича вече по същия начин. При мен нещата не седят така. Аз те обичам, обичам те повече и от живота си. Както казвам ти си най-скъпото ми нещо. Знам, а и си ми доказал, че ти също ме обичаш. Тогава защо? Каква е причината? През последния един месец се събуждам с мисълта довела ме до това решение. Човекът, който обичам така силно и искрено сега не е само мой. Ти, ЕДИНСТВЕНИЯТ, чакаш дете. Както се пее в една песен : “ ....между искам и не трябва второто избрах...... “ Разбира се, че искам да съм с теб, но не трябва. Преди време ненавиждах жените, който развалят семейството на някой. Възмущавах се: “ Как е възможно това, та този човек има семейсвто, деца! Аз никога не бих го направила. Тези жени са курви”. А сега, сега и аз съм една от тях. Целувам те, прегръщам те, искам те само за мен и изобщо не обръщам внимание на гузната ми съвест. Казвам си, че не правя нищо нередно, НО всичко това е толкова грешно. Знам, че ако не съм аз сигурно ще е някоя друга. Поставяйки се обаче на мястото на жената, от която очакваш дете изпитвам истински ужас: “ Ами ако бях аз? Ако моето момче ми изневеряваше докато съм бременна с неговото дете ? “ Не мога! Повярвай ми борих се за тази връзка, но сега просто се налага да се откажа. Искам да знаеш, че не се отказвам от теб. Напротив. Всяка сутрин се събуждам и стискам зъби да не заплача при мисълта как ще те оставя. Как? Та аз се усмихвам когато мисля за теб, уча се от теб, благодарение на теб знам какво е да обичаш. От днес нататък няма да бъдем заедно, но това не означава, че пътищата ни се раделят. В мое лице ти винаги ще имаш приятел, дори да се налага да ме вдигнеш от леглото в 3 през ноща. Иска ми се да вярвам, че и с теб ще е така. Помниш ли как ти казвах, че си принадлежим и ако има съдба, в което силно вярвам , един ден, незнам точно кога, но знам че тя ще ни събере. До тогава мога само да се моля, да те имам макар и за един “грешен миг”. Един ден когато те попитах какво изпитваш към мен, ти отговори с една дума: “ Любов! “. Това направи решението ми още по-трудно. Надявам се да не разбия сърцето ти. Както знаеш моето одавна ти принадлежи, колкото до ключа ще го хвърля в морето, така че никой да не може да се настани там. Мога да пиша много, но едва ли ще успея да ти кажа всичко. Затова ........ ще ти кажа само едно.
ОБИЧАМ ТЕ – СЕГА И ЗАВИНАГИ !!!!!!