Ние хората сме странни същества, оценяваме това което имаме,чак когато го загубим. В това отношение влиза всичко любим човек, ценна вещ, а дори и отминалия годишен сезон. Зимата е един от четирите годишни сезони сменящи се в нашите географски ширини. За някои тя е най-хубавият сезон, за други най-неприятния. Тези, които я харесват са главно привържениците на ските, сноуборда и другите зимни спортове, а и не само. Тези като мен, които искат зимата да мине по-бързо, въпреки величествената й красота и чистота имат своето обеснение. Аз лично не я харесвам поради редица причини, но тук ще се спра само на някои от тях. Като първа причина ще изтъкна, това че е студено и трябва се се навличаш с куп дрехи и да газиш из мокрия стигащ до коленете сняг.Хлъзгаво е, а и през зимата се надебелява най-много. А после ни трябва цяло лято, за да влезем във форма. Второ студа през този сезон се усеща не само чрез студения вятър, който духа, а и чрез захлаждането в отношенията между хората. Ще дам за личен пример моят живот. Хората около мен са като мечките, сякаш заспиват зимен сън. Всеки се покрива в къщата си на топло и се забравяме за няколкото зимни месеца. Да срещаме се по улиците или в училището, но и единственото отронено “ Здравей.” е някак хладно. Отчуждаваме се. Това ме кара да се запитам дали приятелските ни отношения са се стопили или всичко е само временно състояние. С идването на лятото обаче си отговарям на въпроса. Явно всички приятели са като мен. Не харесвам зимата и може би моето въпрешно АЗ протестира и се отразява в нацупената физиономия, която не слиза от лицето ми достатъчно дълго. Защо тогава при другите да е различно. Сега с нетърпение очаквам лятото и изгряващото слънце в отношенията ми с всики забравени и не до там забравени приятели. А вие си припомнете, че няма залязваща усмивка просто се сменят сезоните.