Често ми се налагаше да пътувам, тъй като учех далече от вкъщи и уикендите се прибирах в родния си град. Пътувах с влака, не защото нямаше автобуси просто харесвах романтичната атмосфера, която витаеше на гарите.
Беше поредния петък, в който стягах багажа си и се прибирах вкъщи. Леко изнервена,от чакане,се качих във влака и се настаних удобно за предстоящото дълго пътуване. Когато влака тръгна вече спокойно можех да огледам другите пътници. Бяха предимно възрастни хора , но едно момиче на около 16 – 17 години ми направи впечатление. Изглеждаше видимо притеснена. Зачудих се накъде ли е тръгнала. Мина половин час и аз реших, че вместо да бездействам мога да довърша дисертацията си, затова отворих лаптопа и се захваанах за работа. Толкова се бях отнесла, че не усетих как момичето се беше доближило до мен.Стресна ме гласът й:
- Извинявай, че те безпокоя сигурно си много заета.
- Няма проблем – казах аз – с какво мога да ти помогна?
- Ще ми услужиш ли с лаптопа си за 5 минути искам да си проверя skype?
- Разбира се. Заповядай. – усмихнах й се аз подавайки лаптопа.
Момичето ми го върна съвсем скоро и то видимо разстроена. Взех го и без да се замислям много продължих да си върша работата. Бързо обаче се обърнах, тъй като не можех да се концентрирам, припомняйки си изражението на лицето й. Малката плачеше неудържимо. Станах трескаво и плахо се приближих до нея.
- Какво има,нещо лошо ли е станало? – попитах загрижено.
- Не .... не вичко е наред. – едва каза през сълзи тя.
- Моника приятно ми е. – опитах се да я успокоя.
- Андреа, на мен също ми е приятно. – направи опит да се усмихне тя.
Поръчах два портокалови сока и щом ги донесоха момичето ми разказа всичко.
Запознала се с момче в skype и вече 1 година ходели без да се видят, затова тя решила да отиде при него. Дори не беше казала на родителите си, беше тръгнала сама, незнайно накъде. Сега когато влязла в skype него го нямало и тя се оплашила, че може всичко да е една лъжа.
Успокоих я. Все пак живеехме в 21ви век – ерата на технологиите , много връзки започваха по интернет.
След час се върнах на мястото си и се замислих. Колко ли е влюбена Андреа, за да направи всичко това. Колко силна може да е една любов, за да търпи всички тези лишения и трудности.
Влака спря и аз изненадано погледнах навън: “Нима бях пристигнала толкова скоро? “
Даже не забелязах кога момичето на седалката срещу мен беше излетяло навън. Видях я едва когато свалях куфара си – беше в прегвъдките на любимото момче. Ето за това обичах перона, едниствен той знаеше историята на още милиони влюбени като Андреа и мълчаливо разказваше за тях.