Всеки от нас в даден момент среща човек, който по някакъв начин повлиява на живота му. Понякога това са хората, с които общуваш всеки ден или т.нар. приятели, друг път това е точно един определен чоек. Но как точно те променя той ? В моя живот ТОЗИ човек навлезе бавно и почти неусетно. Ден след ден аз слушах гласа му и хубавите думи, с които се обръщаше към мен, преживявах моментите му на радост и тъга и какво ли още не. Така дойде и може би очакваният ден, когато аз се влюбих в него. Разбира се, това не беше всичкото зло – да, аз го заобичах. С времето нещата ставаха все по-сериозни, а в същото време дори и без да осъзнавам аз съм затъвала все повече. Трябваха ми цели 2 години за да проумея, че всичко казано ми дотук е пълна лъжа, а и същевременно да разбера, че съм стигнала дъното. И както сигурно знаете има едно клише: “ Когато падна искам да знам, че е защото съм скочила, не защото някой ме е бутнал... “ – точно така стана и при мен. Да много хора се опитаха да ми помогнат още в началото и да ми отворят очите, що за човек е той, но аз не исках и да чуя. Знаех, а и сега мисля по същия начин, че за да се поучиш от нещо първо трябва да направиш грешка. Разликата някой да ти отвори насила очите или ти сама да прогледнеш е огромна, защото във втория случай белега или раната, която си получил остава да ти напомня и да те предпазва цял един живот. При мен се получи точно това. Сега когато погледна едно момче, вече знам че нито една от хубавите думи, който ще ми каже няма да се превърнат в реалност. Да има хора, който те променят така, че когато се събудиш на следващтата сутрин от теб не е останало нищо. Ти просто съществуваш. Плашиш се от неща, които се предполага, че трябва да те радват и най-лошото е, че никога не забравяш преживяното. Дупката, останала да зее в сърцето ти, винаги ти напомня за НЕГО.

Мога само да кажа на всички преживели нещо подобно да е се предават, дори и да боли да продължат напред с високо вдигната глава.

(Следва продължение)