Всички сме чували фрази от рода на : “ Една усмивка може да промени света.” или “ Усмихни се,незнаеш кой може да се влюби в усмивката ти.“

- да сигурно е така. Обаче има моменти, в които колкото и да искаш не можеш да се усмихнеш. Това аз наричам “ да стигнеш дъното”, а специалистите “ депресия”. Всеки има моменти, когато всичко изглежда безсмислено и безнадеждно и точно тогава ти трябва лъч светлина. За мен тази малка, но толкова нужна светлинка се оказа една протегната ръка. Има хора, които сякаш Бог ти ги изпраща – като награда. Те идват, когато мислиш, че усмивката никога няма да изгрее отново на лицето ти, или когато имаш нужда просто от прегръдка и целувка. В “моя” момент аз бях като малко уплашено дете, свито в ъгъла на някоя стая. Точно тогава се появи МОЕТО слънце. Той успя да огрее малката стаичка, в чийто ъгъл се намирах, приближи се и ми подаде ръка. Едно няма да забравя никога и по точно, как той ме обгрижи с такова внимание и нежност, че единственото което ми остана бе да му се усмихна, така искрено и топло както никога до сега. В такъв момент е неизбежно да кажеш : “Благодаря”, да се усмихнеш и да отвърнеш на топлината с още по-голяма топлина. Такива хора заслужават цялото щастие на света и ако ти си този, който може да им го даде си заслужава да го направиш. За мен слънце ти си поясът, който ме спаси от удавяне и вярвам, че дори сега когато четеш това, ще ми подариш една усмивка. Твоята усмивка ме топли, дори когато си далече и най – вече когато ми липсваш. Целувам те и ти подавам ръка, за да те прегърна.